Страх ме е,

и  бягам в гората,

крия се в топли дървета,

тайно, дъх си поемам.

Пак ме е страх –

чувам звуци неземни...

Падам в прегръдки зелени,

а слънцето пробива ги

като игла, рисуваша

дантела по лицето ми

Не ме е страх –

Остана да науча

дали мистикът знае всички отговори.