Постинг
31.08.2010 12:24 -
три нови
Страх ме е,
и бягам в гората,
крия се в топли дървета,
тайно, дъх си поемам.
Пак ме е страх –
чувам звуци неземни...
Падам в прегръдки зелени,
а слънцето пробива ги
като игла, рисуваща
дантела по лицето ми.
Не ме е страх –
Остана да науча
дали мистикът
знае всички отговори.
Среднощно Рисувам, пиша по гърба ти със сълзите си. Не мога със бои. Надявам се да разпознаеш знаците. Солената ми нежност те приспива и чезне някъде в съня ти. В лилавата усмивка на нощта. . . . По южния склон на сърцето ти, където слънцето най-добре огрява и винаги е топло, и където водата няма да свърши, а въздухът е вечно чист, където изригването на вулкана няма да влияе, там, вятърът умерен ще разпръсне семената на любовта.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
